6.08.2015 г., 13:57

Божия закачка

545 0 5

Малка птичка лекокрила

в храсталаци се е скрила

и изпява птичи трели

за сърца да чуят спрели.

 

Всеки звук сърце докосва

и залива с медовина.

Мир в душите ни трапосва,

като ехо в раковина.

 

Този славей зад листата

разкрасява ни живота

и ни сочи той местата

где да търсим си кивота.

 

Всяка песничка е крачка

към небесните вселени.

Тя е Божия закачка

в райските поля зелени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълшебно...!!!!!!!!!!!!!!!!
    "Всеки звук сърце докосва
    и залива с медовина.
    Мир в душите ни тропосва,
    като ехо в раковина."
  • Благодаря, Приятели, за отзивите и за оценката!Чувствам се поласкан от вашето внимание!Поздрави от мен!Желая ви хубав и творчески ден!
  • "Всеки звук сърце докосва" Птичите песни галят човешката душа.
  • "Всяка песничка е крачка
    към небесните вселени.
    Тя е Божия закачка
    в райските поля зелени."
    Неизчерпаем извор си, Никола! Днес съм преситена от чудесна поезия!
    Поздравление и чудесен августовски ден!
  • "Всяка песничка е крачка
    към небесните вселени.
    Тя е Божия закачка
    в райските поля зелени."

    Свеж и песенен финал, като цялото стихотворение. Поздрав, Никола!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...