В сивата проза -
пепел от рози!
Миг - застрашен от бодли.
Ражда се диво -
странно,красиво!
Знак - от далечни звезди.
В тясно пространство -
Вечност прораства!
Крехка - на калния фон.
Змийският пристан -
слуша притихнал...
Флейта е всяко листо!
Злото заразно -
сее проказа!
Пълно е с мъртви мечти.
Вик на глухарче!
Бялата арка
пръска надежди добри!
Обич неравна.
Път - като празник.
Светят в следите - сълзи!
Пепел от рози -
в сивата проза...
Божият миг се роди!
© Маргарита Петрова All rights reserved.