Aug 25, 2021, 11:49 PM

Божият миг 

  Poetry » Love, Phylosophy
556 0 4

В сивата проза -

пепел от рози!

Миг - застрашен от бодли.

Ражда се диво - 

странно,красиво!

Знак - от далечни звезди.

В тясно пространство -

Вечност прораства!

Крехка - на калния фон.

Змийският пристан -

слуша притихнал...

Флейта е всяко листо!

Злото заразно -

сее проказа!

Пълно е с мъртви мечти.

Вик на глухарче!

Бялата арка

пръска надежди добри!

Обич неравна.

Път - като празник.

Светят в следите - сълзи!

Пепел от рози -

в сивата проза...

Божият миг се роди!

 

 

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??