Aug 3, 2007, 3:15 PM

Болезнен изгрев 

  Poetry
653 0 8
                         Болезнен изгрев

Нощта прегръща небето.
Огнена пита от звезди
се удря в тъмнината
и започва да се рони
троха по троха -
огледалото на съдбата е счупено.
Най- острото, като игла парче,
раздира душата на всемира.
Болка в ритъма на времето.
И стенанието на тишината -
едно продължително стенание...
Останалите парчета
от счупеното огледало
се забиват в мрака
и прерязват вените на нощта...
Болезнен стон...
... и прегракналия глас на петел.
От раните на небето
потича жълта кръв...
Изгрев.

© Деница Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??