3 ago 2007, 15:15

Болезнен изгрев 

  Poesía
652 0 8
                         Болезнен изгрев

Нощта прегръща небето.
Огнена пита от звезди
се удря в тъмнината
и започва да се рони
троха по троха -
огледалото на съдбата е счупено.
Най- острото, като игла парче,
раздира душата на всемира.
Болка в ритъма на времето.
И стенанието на тишината -
едно продължително стенание...
Останалите парчета
от счупеното огледало
се забиват в мрака
и прерязват вените на нощта...
Болезнен стон...
... и прегракналия глас на петел.
От раните на небето
потича жълта кръв...
Изгрев.

© Деница Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??