Нощта прегръща небето. Огнена пита от звезди се удря в тъмнината и започва да се рони троха по троха - огледалото на съдбата е счупено. Най- острото, като игла парче, раздира душата на всемира. Болка в ритъма на времето. И стенанието на тишината - едно продължително стенание... Останалите парчета от счупеното огледало се забиват в мрака и прерязват вените на нощта... Болезнен стон... ... и прегракналия глас на петел. От раните на небето потича жълта кръв... Изгрев.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.