Болезнен изгрев
Болезнен изгрев
Нощта прегръща небето.
Огнена пита от звезди
се удря в тъмнината
и започва да се рони
троха по троха -
огледалото на съдбата е счупено.
Най- острото, като игла парче,
раздира душата на всемира.
Болка в ритъма на времето.
И стенанието на тишината -
едно продължително стенание...
Останалите парчета
от счупеното огледало
се забиват в мрака
и прерязват вените на нощта...
Болезнен стон...
... и прегракналия глас на петел.
От раните на небето
потича жълта кръв...
Изгрев.
Нощта прегръща небето.
Огнена пита от звезди
се удря в тъмнината
и започва да се рони
троха по троха -
огледалото на съдбата е счупено.
Най- острото, като игла парче,
раздира душата на всемира.
Болка в ритъма на времето.
И стенанието на тишината -
едно продължително стенание...
Останалите парчета
от счупеното огледало
се забиват в мрака
и прерязват вените на нощта...
Болезнен стон...
... и прегракналия глас на петел.
От раните на небето
потича жълта кръв...
Изгрев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Михайлова Всички права запазени
