Боли
БОЛИ...
Боли от твоя леден поглед,
боли от факта, че ме мразиш,
боли, че ми не даваш прошка,
боли ме силно, но не плача.
Боли ужасно всичко в мене,
проклета болка от любов!
Боли ме, но заради тебе
не бих дала своя живот.
И болката е все по-силна
със всеки твой смразявaщ жест.
Аз зная, че и тя ще мине,
но боли ме много, много днес.
Болката в гърдите ми тежи,
искам всичко да ти споделя.
Но избягваш "Моя милост" ти.
Защо ли тръгнах на война?
Вината си е единствено моя,
човешка грешка, покаяние,
за прошка кой ли път те моля,
а само болка и страдание...
И погледът ти безразличен,
и усмивка до болка фалшива.
Как мога такъв да обичам
и сълзи дори да проливам?
Наистина вече ще спра,
че ОМРЪЗНА ми и на мен.
Ще приема своята вина.
Едва ли ще получа прошкa някой ден!
© Дивата Лагуна All rights reserved.
