Apr 9, 2015, 1:00 AM

Боли от любовта

  Poetry » Love
578 0 2

Сблъсках се със твоите очи и се заклевам, че не исках,
но откакто те погледнах само ти в моите мисли се въртиш....
Не беше нужно нищо ти да казваш, аз по теб направо полудях....
и от тогава всеки ден те мисля и всяка вечер плаче моята душа....

Беше толкова невинна и красива, че аз по теб ума си изведнъж загубих,
но ти разби на парчета моето сърце с думите "Не можем заедно да бъдем"!
От тогава всяка вечер пиша аз за теб, но ти дори не знаеш за това....
и е тъжна всяка моя поезия, скъпа, само и единствено по твоя вина!

Сега ти си щастлива и ме забрави, дори от мене се отдалечи,
а аз всяка сутрин тъжен се събуждам, за това, че пак в сънищата си ми ти....
Ти си виновна за моите сълзи, за безсънните нощи и за цялата тази тъга....
и заради теб, скъпа, аз спрях да вярвам, защото ме научи как боли от любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • За любовта не може да се размисли, защото нейната родина е сърцето.
    Въпреки сериозните доводи на ума , тя е волна птичка.
    И твоята птица ще долети и сигурно ще бъде с още по чудесни очи.
    Приятни Великденски празници ти желая и нова любов!
    България е страната с най-красивите девойки!
  • На една любов не може да се отговори по задължение. Като осъзнаеш това, по-малко ще боли...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...