Sep 30, 2012, 12:36 AM

Болка

  Poetry » Love
996 1 0

Tи си тук, вече не изпитвам страх.

След толкова нощи, в които плаках и плаках.

Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,

но не мога да забравя лицето ти...

 

Когато пак си тръгваш, обърни се,

кажи още веднъж, че ме обичаш.

Върни част от живота ми,

не разбивай отново сърцето ми.

 

Не ме оставяй

навън сама.

Не ме оставяй

с толкова много болка.

 

Не мога да живея,

ако не съм до теб.

Не мога да живея...

Предавам се!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...