Болка

Dec 10, 2014, 12:11 PM

Poetry » Other

680 0 0

Сърце, строшено на пода,
сълзи текат безспирно,
грозят те лика в огледалото
на една душа немирна.
Крещиш срещу стената,
ала нищичко не чуваш
и искаш към Луната
в миг да отпътуваш:
там никой няма да пита
коя си, що си, откъде си,
защото няма никой
и никой не би знаел! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Болка

Want to read more?

Random works