Болка от любов
преплетено в разкъсани криле,
увито в сива пепел
на умираща добродетел.
Не умира туй, що у теб живее,
изгубено в бездна от мечти,
мечти убиващи надеждите горчиви,
надежди забравени от болките ти.
Не гледай със затворени очи,
слепотата ти отваря мънички врати,
солта в сълзите ти заравя
чувства нежелани с вятъра на идващите дни.
Не обичай на далечни разстояния,
никога не би могъл да бъдеш мой,
а щастието - верига от страдания,
с които не бих могла да бия отбой.
Аз ще съм добре до следващата Коледа,
когато надеждите отново ще умрат,
но ти недей се притеснява,
ще откриеш своята любов!
© Красимира Баротева All rights reserved.
