Болка от любов
Не се гаси туй, що не гасне,
преплетено в разкъсани криле,
увито в сива пепел
на умираща добродетел.
Не умира туй, що у теб живее,
изгубено в бездна от мечти,
мечти убиващи надеждите горчиви,
надежди забравени от болките ти.
Не гледай със затворени очи,
слепотата ти отваря мънички врати,
солта в сълзите ти заравя
чувства нежелани с вятъра на идващите дни.
Не обичай на далечни разстояния,
никога не би могъл да бъдеш мой,
а щастието - верига от страдания,
с които не бих могла да бия отбой.
Аз ще съм добре до следващата Коледа,
когато надеждите отново ще умрат,
но ти недей се притеснява,
ще откриеш своята любов!
преплетено в разкъсани криле,
увито в сива пепел
на умираща добродетел.
Не умира туй, що у теб живее,
изгубено в бездна от мечти,
мечти убиващи надеждите горчиви,
надежди забравени от болките ти.
Не гледай със затворени очи,
слепотата ти отваря мънички врати,
солта в сълзите ти заравя
чувства нежелани с вятъра на идващите дни.
Не обичай на далечни разстояния,
никога не би могъл да бъдеш мой,
а щастието - верига от страдания,
с които не бих могла да бия отбой.
Аз ще съм добре до следващата Коледа,
когато надеждите отново ще умрат,
но ти недей се притеснява,
ще откриеш своята любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Баротева Все права защищены
