Nov 6, 2008, 12:20 PM

Болка - от Мари Горанов

  Poetry » Love
999 0 0
 

             БОЛКА - от Мари Горанов

   Разлюбила си ме - това показваш ти,
   а аз за таз любов се борих вечно!
   Разлюбила си ме - това ми казваш ти,
   а аз единствено в любовта ти вярвах!

   Ще продължа и ще се бродя
   в дълбините аз на своята душа,
   но болката е тъй голяма -
   едва ли ще успея аз да се спася!

   За таз любов, в която вярвах,
   без срам на брата си разбих носа,
   без свян жестоки думи казах,
   на майки, баби и деца!

   Аз вярвах в тази истина една,
   но случиха се тежките неща!
   Ти завинаги си тръгна
   и мойта скръб дори и не видя!

   Едничка истина аз зная,
   че от любов ще изгоря,
   а малката награда, за която си мечтая,
   е с теб да мога да я споделя!

   Но няма правда, няма вяра,
   която в момента тъй жесток,
   да покаже пътя ми към рая,
   по който искам с тебе да вървя!

   Обичам те и туй е мойта орис,
   но не го изрекох аз на глас,
   затуй жестоко бях наказан от съдбата
   и с болка от любов по теб ще скитам аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариан Горанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...