Болката от любовта
844
0
2
Не зная мисъл ли е или чувство,
дето буди в мен изкуство
и кара ме да пиша стих,
за теб и твоя поглед тих.
Имах аз любов голяма,
но далеч във времето остана,
сън не дава ми ума,
щом още чувам ти гласа.
Но ще мине още време,
ще оставя тежкото си бреме
и навярно даже ще забравя,
че тези чувства съм изпитвал нявга.
Ето мина вече месец, два,
отминава си и младостта,
шест години съм затворник
на любов коварна с намордник.
Мила моя, аз си тръгвам,
бавно, плавно без да бързам,
че то и вече няма закъде,
щом оставям теб – тук... заедно с моето сърце.
© Стефан Б All rights reserved.
