Всичко е така безмълвно, празно и пусто.
Тишината раздира душата ми, а болката е безкрайна!
Боли ме да си тук! Боли ме, когато те няма!
С теб и без теб... Болката винаги я има!
Тишината раздира сърцето и душата ми!
Тъмнината залива душата ми и крие капките по пода от кървящото ми сърце,
което ти така безцеремонно разби и то само с една твоя дума!
Все едно, щом така е трябвало не мога да променя нещата.
Остава ми само едно да лежа тук на пода -
свита на кълбо с посинено сърце - раздрано, окървавено лице и изплакани очи... Сълзите се стичат по лицето ми студено и мъртвешки бяло... побеляло от самотата и тъгата по теб и отминалите летни дни.
Но есента дойде и ме остави безмълвна и сама.
С болка на сърце.... Болка, която ти ми причини. ...