С нежност и ласки не успявам

каменно сърце да разполовя.

И сълзи горчиви не помагат

кръвта с любов да заразя.

Твърдиш, че си недосегаем –

скала безчувствена си ти.

А аз искам да разцепя скала

с мисъл, напоена в светлина.

Разбрах, че в любовта ми

светлината не достига.

Тя разкъса моето сърце

и в мрак погуби само мен.  

Аз без теб не мога вече!

С пресъхнали очи реших:

Вземи сърцето ми ранено,

замени каменно сърце!

След миг аз ще съм далеч

и сърце разбито ми не трябва.

Болен си, не разбираш ли!?

Излекувай се ти!

И тогава с моето сърце

в твоите каменни гърди,

мисля, че ще усетиш -

колко жестоко боли.