Nov 8, 2011, 7:21 PM

Болното ни общество

  Poetry » Civic
746 0 0

Пак ли ще живеем във мизерия?

На Европа пак сме периферия.

Управляват ни бандити грубовати.

Туй ли ни е елитът, егати?!

Заливат ни пак със помия.

Ей тая мутра - спри я!

Живеем си ние безлично.

Против Бойко нямам нищо лично.

Но как все такива ги избираме,

че да ни ограбват - не можем да ги спираме?

Не знам, но вече ми омръзна тотално

от това общество скапано, кално.

Няма тук сигурност за имота.

Да емигрираме - поне да си спасим живота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...