Болярка
Хлътнах по едно момиче нежно,
полудях - и то без мярка,
и не мога да увъртам -
силно влюбен съм в болярка!
По-красива от дъгата,
слънцето дори ще затъмни,
без свян ми завъртя главата,
разпалвайки угаснали мечти.
Майска роза, но с бодли,
искам да усетя и целувам,
дай ми шанс и позволи,
ще видиш, че не се преструвам!
Очите твои ме изгарят
и лутам се като слепец,
ръцете твои нека ме погалят
или превръщам се в мъртвец!
Косите, лъчи от изгрев нов,
как искам в тях да се събуждам,
гласът ти, като благослов,
дочуя ли, веднага се възбуждам.
Гърдите ти ме запленяват,
чудесни форми и черти,
дупето - такова малко,
присъства в мъжките мечти!
Краката сякаш са картина,
изваяна от стар творец и
нека се изгубя в таз коприна,
мечтания за мен дворец!
Как се влюбих в теб, момиче?
Mисля си и отговор не зная,
мое нежно пролетно кокиче,
моя малка, сладка МАЯ!!!
© Мариян Методиев All rights reserved.
