Борба с времето
Гонеха се лудо на слънцето лъчите
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата
и неусетно заваля снегът,
но стана пролет - цъфнаха цветята
и знойно лято си проправи път.
"Къде съм аз сред този кръговрат?" -
за мен се сляха "после" и "преди"
и нямам място в монотонния ни свят,
но ще оставя своите следи.
Те ще бъдат огорчените слова
и ропотът срещу ненужното забвение,
и макар да се съмнявам, ще спре ли времето това,
в поезията си ще намеря аз спасение...
с плътния воал на непрогледен нощен мрак.
В галоп изнизаха се нощите и дните
и времето се свърши... неусетно как.
И ето есен е - окапаха листата
и неусетно заваля снегът,
но стана пролет - цъфнаха цветята
и знойно лято си проправи път.
"Къде съм аз сред този кръговрат?" -
за мен се сляха "после" и "преди"
и нямам място в монотонния ни свят,
но ще оставя своите следи.
Те ще бъдат огорчените слова
и ропотът срещу ненужното забвение,
и макар да се съмнявам, ще спре ли времето това,
в поезията си ще намеря аз спасение...
© Дени All rights reserved.
