Nov 13, 2019, 10:11 PM

Борба за съзнателност

  Poetry » Civic
1K 0 0

Агитация и пропаганда,

без слава, сребро или мъничко правда,

за този който я води, тая борба.

Без средства, подкрепа, топор, сечива,

без глътчица от прашния въздух дори,

без фанфари, глъч и люти шеги,

спуснат дълбоко в тила на врага,

до колене в помия сред чужда войска,

да рие в блатото сред враждебно обкръжение,

да търси камъчетата в туй ново поколение,

дето като тръкнеш малко и изпускат светлина.

Ще го вземеш, шлифоваш и пуснеш във река.

Да ходи, да рие обратно за себеподобни в тинята.

Да пресушава водоеми, да пресява пясък в пустинята.

И мимоходом да внася съзнание в класова борба.

Нелека задача в мочурлива среда.

Сред стихийно течение като да строиш мостове -

лесно няма, но има нужда от волове.

С животинска сила да се впрегне тягата във ВЕЦ.

И с научна мисъл да се тури на изгнилото конец.

Да се гради с търпение и дълг животът нов.

От сплотен в група, човек за кризиси готов.

Светът нас чака…

Пък нека се кикотят жабите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...