затова оставам демоде.
Дърпам по-силно твоята силна и бледа ръка
и плача като малко дете.
Не мога да гледам как продължаваш да падаш
в бялата бездна, обсипана с прах.
„Борбата не спира” – все тъй обещаваш.
Без капчица корист, без капчица страх.
Аз няма да те дам на иглата отровна
да вземе последната капка живот.
Ще вярвам докрай, макар и лъжовно,
във тази глупава, остаряла любов.
© Лин All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
