затова оставам демоде.
Дърпам по-силно твоята силна и бледа ръка
и плача като малко дете.
Не мога да гледам как продължаваш да падаш
в бялата бездна, обсипана с прах.
„Борбата не спира” – все тъй обещаваш.
Без капчица корист, без капчица страх.
Аз няма да те дам на иглата отровна
да вземе последната капка живот.
Ще вярвам докрай, макар и лъжовно,
във тази глупава, остаряла любов.
© Лин All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
