Sep 28, 2014, 9:16 PM

Борец

  Poetry » Other
840 0 1

Борбата е вашата порода.

Обичате предизвикателствата в живота.

Йерархията е вашата природа.

Коригирате човешката рота.

Обичате истинските хора.

Бягате от некоректните картини.

Оценявате сладката умора,

родена от усилия незрими.

Истински човек сте с душа прекрасна.

Стойностен откровен, неповторим.

Открит със мисъл позитивно ясна

Върхът  в живота за вас е покорим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Дечевска All rights reserved.

Comments

Comments

  • И още, никак не трябва да се съгласяваме с онези аргументи-прикрития, които същите хора използват за свое извинение, за да се наслаждават по-сигурно на спокойствието; те заявяват, че към държавна дейност се насочват повечето недостойни за почетно дело лица, сравнението с които е унизително, а борбата с тях особено когато множеството е възбудено злощастнa и рискована. Ето защо според тях на мъдрия човек не е присъщо да хваща държавните юзди, когато не може да удържи безумния и неукротим напор на тълпата, нито на свободния е присъщо, сражавайки се с подли и свирепи противници, да се подхвърля на удари от оскърбления или да очаква несправедливости, каквито един мъдър човек не трябва да понася. Сякаш за честните, смелите и великодушните хора има някакво по-нормално основание за посвещаване на управлението на държавата, от това да не се подчиняват на недостойните и да не им позволяват да разкъсат държавата в момент, когато те няма могат да й помогнат, дори и да желаят.
    Цицерон ''За държавата''

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...