Когато само съществуваш
и сърцето ти е хванато в капан,
душата ти се мъчи да изплува
до светъл, тих, спокоен пристан.
Тогава мечтаеш за мир и спокойствие,
за светли простори и слънчеви дни,
но битът от живота веднага оспорва,
че имаш право на щастие ти.
Бори се за твоята светла пътека,
бори се да бъдеш достоен човек,
бори се светът да е твоя надежда,
бори се за всички във идния век.
© Неземна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
