Бос ела при мене
Понеже съм била и сбъднат сън,
а също и несбъднато видение,
ласкателствата остави отвън.
Ако ще влизаш - бос ела при мене.
Да чуя как под стъпките ти голи
земята ще въздъхне - като мене.
Да избуя като лоза към теб нагоре,
че босият не пада на колене.
Да се огледам цялата във тебе,
но вместо само мен, да видя двама
как тичат боси по небесен хребет,
а изгревът под крачките им пламва.
Да се разплаче някой облак черен,
да кипнат в нас небесните стихии.
Сълза в окото мъжко да узрее,
че босият сълзите си не крие.
© Христина Мачикян All rights reserved.
