Вятърко, вятърко, ти си добър,
ала я караш да плаче.
Ведър си, сладък си, малко бър-бър;
много си палав обаче.
То бива пориви, то бива бяг –
твоето нийде го няма.
Че не разбра ли, че тя е на сняг!
Що я пронизваш за двама?
Бре, не видя ли, че тя леденей!
Ти ослепя ли бе, братко?
Моля те, вятърко, хайде, недей,
спри се поне тъй, за кратко. ...