7 jun 2011, 13:25

Бре, вятърко! 

  Poesía
886 1 13
Вятърко, вятърко, ти си добър,
ала я караш да плаче.
Ведър си, сладък си, малко бър-бър;
много си палав обаче.
То бива пориви, то бива бяг –
твоето нийде го няма.
Че не разбра ли, че тя е на сняг!
Що я пронизваш за двама?
Бре, не видя ли, че тя леденей!
Ти ослепя ли бе, братко?
Моля те, вятърко, хайде, недей,
спри се поне тъй, за кратко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??