Nov 15, 2005, 6:06 PM

Брегът на спокойствието

  Poetry
1.2K 0 1
Вървя под дъжда на времето-
разбит метеор разпръснал
посоките на галактиката
изтекъл през млечния път.
Дълго пресичал пространството
се завръщам в прашинки
докоснали дланта ти
за да се събудя в съня.
Нося ти дар от звезден аромат
заплел се в косите
под нощния покрив на дъжда.
Ти си брегът на спокойствието,
приюти ме отвъд водите
придошли от гнева
зад посоката превълнала дните
в бушуващ сив океан,
заключи ме до зеленото на ириса.
Отвори вратите на времето
в ретро музика отново
да се слеят разпилените сенки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...