Вървя под дъжда на времето-
разбит метеор разпръснал
посоките на галактиката
изтекъл през млечния път.
Дълго пресичал пространството
се завръщам в прашинки
докоснали дланта ти
за да се събудя в съня.
Нося ти дар от звезден аромат
заплел се в косите
под нощния покрив на дъжда.
Ти си брегът на спокойствието, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up