Nov 15, 2005, 6:06 PM

Брегът на спокойствието

  Poetry
1.2K 0 1
Вървя под дъжда на времето-
разбит метеор разпръснал
посоките на галактиката
изтекъл през млечния път.
Дълго пресичал пространството
се завръщам в прашинки
докоснали дланта ти
за да се събудя в съня.
Нося ти дар от звезден аромат
заплел се в косите
под нощния покрив на дъжда.
Ти си брегът на спокойствието,
приюти ме отвъд водите
придошли от гнева
зад посоката превълнала дните
в бушуващ сив океан,
заключи ме до зеленото на ириса.
Отвори вратите на времето
в ретро музика отново
да се слеят разпилените сенки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...