Летни сънища разказва вятърът,
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.
Спира върху устните ми хладен.
С дъх на сол целува ги небрежно.
Думите, след тебе премълчани,
върху пясъка гравира нежно.
Слънцето търкулва по вълните
и денят потъва в бяла пяна.
Някъде далече са следите ти-
в спомена, където мен ме няма.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
