Бродира светлина лъчът
В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.
Зазижда и ограбва тъмнината,
не дава тя от изгрева да сучеш.
Несигурно се спуска лъч. Душата ти
една надежда на безстрашност учи.
А чувствата ти с цветните витражи
рисунки са от плахата копнежонст.
Лъчът художник иска да покаже
как те блестят, попили капки нежност.
Когато светлина бродира шарки,
най-тъмното уплашено отстъпва.
Денят издига празничната арка
и цветето на изгрева разцъфва.
© Мария Панайотова All rights reserved.
