Jun 2, 2007, 9:06 AM

Брошка

  Poetry
750 0 7


  Брошка

Искам да си малка брошка -
с теб да се закича!
Да ме топлиш до сърцето
и да те обичам.

Да те имам вечно млада!
Спомен да не станем!
В скръб и самота - отрада.
В буря - бряг да хвана.

Що сълзи и болки скрити;
Що раздели клети.
Вътре в мен са ти очите
и сърце - в сърце ти!

Искам да си малка брошка.
И навеки с мен!
Да си Обич! Да си Прошка.
Слънце в тъжния ми тлен...

31 Октомври 2005, Градец

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...