Бръснарница "България"
Как ме гали бръснарят и отнася ме дрямка от стола му,
а от радиоточката синоптиците баят за дъжд.
И докато пресмятам с говорителя курса на долара,
и докато бръсначът ме стърже и прави на мъж,
разтопеното слънце тече срещу мен в огледалото
и денят се отваря – сякаш скърца заяла врата.
И обръснат, наконтен, ондулиран, пак стискам началото –
без да мога да свържа двете крайчета на връвта.
Но нали съм красив? И бръснарят със длани отрудени
подир мене изтупва на прага протрит пищимал.
А на миг от бръснача попадам в познатата лудница –
обградена, заключена и замеряна с плюнки и кал.
И живея така – вкопчен в своето малко поминъче.
В центрофуга ужасна се върти моят тъжен народ.
Като валяк ни мачка, а пък можеше някак по-иначе
да премине през нас този толкова скапан живот.
Но светликът в тунела е делириум тременс, илюзия.
Младенците се раждат с оковани нозе – в букаи.
Във ушите ми ври на "Титаник" предсмъртната музика.
А ужасното дъно и на мойте чеда предстои.
– Дръж по-здраво, момче! Постигни ефективност и качество.
Лъскай яко каиша! Моят косъм е косъм от сой.
И дано някой ден да се хлъзне накриво бръсначът ти.
И във тази бръснарница да настъпи вселенски покой.
© Валери Станков All rights reserved.
