Една брюнетка сладка и ефирна
омая ме с магията на фея.
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!
Ма много слушкам - щом с крачето тропне
опашка свивам и с изплезено езиче
я гледам умно, във очите топли -
С какво ядосал съм (пак) моето момиче?...
Блондинки ли? Дори не ги поглеждам!
Брюнетка мъничка е моята принцеса.
Щом видя я, със оптимизъм се зареждам,
гласът й мигом от мен гони стреса! ...