Буден
Късно е, но аз отново съм буден,
буден, както мечтите не спят.
Явно изгрева ще посрещна буден,
така, както всички надежди таят!
Слънцето изгрява, а аз не мога да спя,
опитвам се да преосмисля всичко,
да разбера защо все още тук стоя,
а не бягам така, както правят всички!
С крачки бързи пристига нощта,
но мислите ми летят пред нея,
и тази нощ тя няма да бъде сама,
защото отново аз оставам с нея!
Късно е, но аз отново съм буден,
буден, както мечтите не спят.
Явно изгрева ще посрещна буден,
така, както всички надежди таят!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
