Dec 11, 2009, 10:13 AM

Буден

  Poetry » Other
1.4K 0 2

Късно е, но аз отново съм буден,

буден, както мечтите не спят.

Явно изгрева ще посрещна буден,

така, както всички надежди таят!

 

Слънцето изгрява, а аз не мога да спя,

опитвам се да преосмисля всичко,

да разбера защо все още тук стоя,

а не бягам така, както правят всички!

 

С крачки бързи пристига нощта,

но мислите ми летят пред нея,

и тази нощ тя няма да бъде сама,

защото отново аз оставам с нея!

 

Късно е, но аз отново съм буден,

буден, както мечтите не спят.

Явно изгрева ще посрещна буден,

така, както всички надежди таят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...