Буден
Късно е, но аз отново съм буден,
буден, както мечтите не спят.
Явно изгрева ще посрещна буден,
така, както всички надежди таят!
Слънцето изгрява, а аз не мога да спя,
опитвам се да преосмисля всичко,
да разбера защо все още тук стоя,
а не бягам така, както правят всички!
С крачки бързи пристига нощта,
но мислите ми летят пред нея,
и тази нощ тя няма да бъде сама,
защото отново аз оставам с нея!
Късно е, но аз отново съм буден,
буден, както мечтите не спят.
Явно изгрева ще посрещна буден,
така, както всички надежди таят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стоянов Всички права запазени
