Будна кома
"Самият живот е често будна кома."
из коментар на Илко Илиев (poeta) на друго мое стихотворение
Животът днес е будна кома.
Смъртта протяга криви пръсти.
И пред последната икона
един мерзавец пак се кръсти.
И всеки миг умира нещо.
Любов. Надежда. Вик. И цвете.
Изгасва есенната нежност.
Заглъхват с писък ветровете.
И до боклука се прощава
с живота старото ни куче.
Отиват си честта и славата.
Тъгата само ни се случва.
Приятелството се променя.
А верността се преоблича.
Лъжи и пошлост и съмнения
коварство и раздор повличат.
А ние все сме в будна кома.
Не сме ни мъртви, нито живи.
Мъждукаме във нечий спомен
и мъчим се да сме щастливи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
