Букет си, тържество на аромати

Comments

• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  > Ех, Ирен, имаш право! Тръпката си е... тръпка. Благодаря и за стихчето в коментара ти!
  > Василка! Не само да се пише. Не само...
  > Привет, Самодива! Може ли да погледна на коментара ти така, както дяволът чете евангелието?! Изразите: "цялостна картина" и "изпълнена с внимание към детайлите" ми прозвуча някак счетоводно. Последвалото изречение: "Точно както се харесва на жена." не навежда ли на извода, че жените си падат основно по счетоводители?! - Ахаа, ето къде било разковничето към женското внимание! Още утре започвам да дудна мантрата: дебит-кредит, дебит-кредит...

  2015-06-26T00:28:17+03:00
• 

  Самодива (Вики)

  Ароматна и цялостна картина, изпълнена с внимание към детайлите. Точно както се харесва на жена Браво!

  2015-06-24T12:55:52+03:00
• 

  Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  Така се пише за жена! Прекрасно е!

  2015-06-22T20:02:02+03:00
• 

  iren5 (Ирен)

  „Аз, вечно жадният и алчен мъж,
  желая да те гледам, галя и отпивам,
  а нещо все убягва ми, не ми достига,
  понеже искам Всичко – наведнъж!”
  И при жените често е така,
  Желаят всичко, на часа.
  А непознатото вълнува, чака се със нетърпение...
  Всъщност много често по-силно е самото вълнение,
  Очакването и фантазиите, влюбеността...
  Понякога предвестници на Любовта,
  А друг път само страст гори,
  Нооооооо хубави са тези трепети, нали?

  2015-06-22T19:30:57+03:00
• 

  Brezar111 (Людмил Нешев)

  > Таня, многоточието в края на коментара ти е твърде „прозрачно” затова бързам да се застраховам с: „Няма таквоз нещо”
  > Благодаря, Краси! Лично аз мисля, че непостижимото е постижимо. В преобладаваща степен обаче, от мъжа зависи докъде и колко дълго ще бъде Допускан и Съпровождан от жена, в полята на (както ти сполучливо го нарече), съвършеното сливане.
  > Привет, Елена! Беше се позатулила известно време, но сега виждам, че отново си тук и то с чудесно стихотворение.
  > Раде, знаеш че единствената причина да съм в сайта е именно квалификацията, която даваш на „ретро-поезията” ми. Думах му същото и аз на Лирическия (за въображението, де), ама той пак не се стърпя да попита в края на стихото: „Шъ съ утоля ли или тцъ?” Използвач...
  > Съжалявам, Белла, поназнайвам нещичко за Никълъс Спаркс, но точно тази книга и филмираната версия, явно съм пропуснал. Все пак надявам се, че ароматът на канела е в списъка със симпатиите ти. Апропо, стихото, в този му вид, съвсем не претендира за изчерпателност.
  > Здравей, Стойне! Благодаря за хубавите думи. Желая, в този първи летен ден, срамежливото все още слънчице да е добавило своите топли и весели нотки в настроението ти.
  > Страннице, дошла със или без суперлативи, драго ми е да те посрещна тук. Ти си един от първите автори, които ме приеха гостоприемно в сайта преди две години. Имаш едно кратко стихче - „По Еньовден”. Кажи-речи сме на прага на този светъл и доколкото разбрах ценен от теб ритуален ден. Ще се радвам, ако ти се намира още нещичко по темата.
  > Рени, моля те, запази самообладание! Лирическият все още е на етап репетиция. С възглавницата...
  > Лейди, само без дъх ли те оставих? И нищо друго?! – Е, колкото-толкова. Следващия път ще се постарая повечко.
  > Ех, Евелина, чак пък да е перфектно...! Но виж, максимата, която цитираш... В нея има много правдивост.

  2015-06-22T19:02:43+03:00