Букет си, тържество на аромати
и шествайки сред тях, ги вкусвам
благовейно, упоено...
Косата – кичурчето, точно зад ушето,
напомня мириса на галена от слънце
свила царевична в млечна зрелост.
Дъхът ти, смесица е от бадем и карамел,
а ямките, закътани под раменете...
знам, гъдел те е малко, ала винаги оставям
ноздрите чувствителни да ги досегнат
и вдишвам, дълго вдишвам там
уханието на гора след топъл дъжд -
дълбока, сладостна омара
на пропили влагата отронени листа,
кората с плюшената резеда
на облекли светъл мъх дървета...
А онзи твой, неподражаем аромат,
владеещ скрити глъбини,
тревожещ, накаляващ сетивата ми
с богатата нюансна гама,
не мога да оприлича
на нищо, вкусвано от мен преди, познато;
Може би канела припознавам само
по нотката проникващо-тръпчива...
Бих те вдъхвал непрестанно,
но имаш недостатък, Мила:
Красива, прекалено си красива!
Аз, вечно жадният и алчен мъж,
желая да те гледам, галя и отпивам,
а нещо все убягва ми, не ми достига,
понеже искам Всичко – наведнъж!
Ако сега, отдадена и тръпнеща, те взема
и силно, чак до болка силно те прегърна,
така, че цяла – тялото,
дори изтръгналото се от теб стенание
да влязат надълбоко в мен,
дали ще бъда утолен напълно?
16.04.2015
© Людмил Нешев Всички права запазени
> Василка!
> Привет, Самодива! Може ли да погледна на коментара ти така, както дяволът чете евангелието?!