Feb 7, 2010, 5:13 PM

Бумеранг

  Poetry » Other
700 0 10

 

 

 

"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.

 

 

"Довиждане" е всеки спомен къдрав,
долюбил ненавременна тъга.
А предсказанията понякога се сбъдват
в реален, френетичен бумеранг.

 

 

 

 

 

 


             

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дааа, сбъдват се! Само дето понякога ентусиазмът е позакъснял.
    Много ми харесва. Много.
  • уха супер
  • Смешко, драго ми е да те видя!
    За френетичния бумеранг бих ти обяснила откъде иде,
    но за целта ще трябва да те въведа в много лични пространства,
    а това е безкрайно ненужно, така че сори

  • "френетичен бумеранг."

    за това говорех преди малко



    хареса ми иначе

    може би ти е нещо като стил или де да знам
    ма не го разбирам това
    толкова скъпа и важна дума, част от ежедневието ти ли е "френетичен" или се правим просто на интересни
  • Благодаря ви за присъствието!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...