Буреносно
Ураган, свистящи сенки, луда жега, буреносен пясък,
Се сипят крещящи по снагата ми замряла.
Песъчинките с порочна сила по мен влизат и излизат,
И изтръгват писък.
А дрехата ми отдавна от вятъра е полетяла.
Борба без милост, но и без жестокост.
Между две природни сили – неравностойни.
Губя! с чувството, че « вече не съм стока ».
И още преди урагана да е свършил
Следите, които в мен оставя обмислям обстойно.
Мисля гръмко, да забуля усещането.
Мълча гибелно, да забавя връщането,
На тези издухани минути плътен живот,
Които само за пясъчен часовник време
Унищожиха неродения още плод.
Ураганът утихва, бурята пада; песъчинките са свършени...
А аз събирам в шепи мислите си... до днес недовършени.
***
По живота вече не летя, а го изкачвам, трудно, по стълбите.
Живот оттогaвa с вкус на скърцащи песъчинки по зъбите.
© Атина Платинова All rights reserved.
