Буря в душата ми
Нежно слънце опитва леда да стопи,
сред снежни виелици лъчите провира.
Гореща медуза, с пипалата-стрели
снеговете обстрелва в душата бронирана.
Ветрове ураганни яхнали чувствата,
брулят яростно клетките, с мечти надарени.
Мечове огнени звънко пресичат се
между горест и гняв, и любов, и обричане.
Обичта галопира по вените лудо,
ласо хвърля на всяка горчива сълза.
Гордо развява червения плащ като було,
наранена, сама, срещу разярена войска.
Мълнии кръстосват погледи мътни,
облаци обсаждат буреносно сърцата.
Ала няма сила срещу любовта безплътна,
ни огън гори я, ни тъне в забрава!
http://vbox7.com/play:1e768fc0
© Катя Вангелова All rights reserved.
