Нежно слънце опитва леда да стопи,
сред снежни виелици лъчите провира.
Гореща медуза, с пипалата-стрели
снеговете обстрелва в душата бронирана.
Ветрове ураганни яхнали чувствата,
брулят яростно клетките, с мечти надарени.
Мечове огнени звънко пресичат се
между горест и гняв, и любов, и обричане.
Обичта галопира по вените лудо,
ласо хвърля на всяка горчива сълза.
Гордо развява червения плащ като було,
наранена, сама, срещу разярена войска. ...