Apr 5, 2016, 8:21 PM

Бяг 

  Poetry » Civilian
241 0 0

Върви неуморно човека,

без посока и багаж.

Няма къде да отиде,

нито кой да го спре.

Поне жена да имаше

или малко дете.

Няма родна стряха,

нито стара майка,

от сърце да плаче

и жално да се вайка.

Като кораб без котва

търси приказен бряг.

Без даже да види,

че го е отминал

в бързия си бяг.

Живот човешки.

 

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??