Бягам далече от тебе,
бягам аз от любовта.
Но на края пак си с мене,
въпреки всички правила.
Бягам от твоите очи,
бягам аз от реалността.
Но ти вървиш по моите следи,
гониш ме като мечта.
Бягам от твоите целувки,
бягам и назад не се обръщам.
А ти ме искаш без преструвки -
настигаш ме и ме прегръщаш.
Бягам, бягам от страстта,
преди сърцето ми да изгори.
С последни сили ме хващаш за ръка -
заедно да бъдем аз и ти.
© Катя Бобойчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
