Бягство
По мръкнало озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват
очите в таралежово зелено.
Крилото си провисва сънен гълъб
и спуска сянката си върху мене.
Какъв е този град, какви комини -
като крака на дърти проститутки.
Пияници и престарели мимове
тъй както в евтин водевил препускат.
Оковите на вятъра ли случих
нелепо да ме приковат отгоре
подобно сляпо и бездомно куче,
с провесен нос, пребито от умора.
Как исках да живея тук, копнях го
и тишината в малката мансарда
превръщаше нощта в един оазис
без смрад и глъчката на булеварда.
Сега прораствам в сенки по ъглите,
преливам се в стена и зид изронен,
в бръшлянен дъх, извиващ към звездите
най-крехките си пръстчета, без корен.
Но знам - среднощ в дъжда разгулен
ще блесне мълния, ще ме откъсне
и като кестенче ще се търкулне
на барда в шепите, стоял докъсно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
