Бял кахър
Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл,
ще се намери даже и коняк,
не съм богата, който Ви е лъгал,
да ме познава, просто няма как.
Простете, котаракът май избяга,
той може би страхува се от Вас.
Седнете тук, госпожо Злоба, драга,
сега кафе ще донеса завчас.
Сега къде пък хукнахте? Болеше,
човек че съм и скромен, и добър?
Вървете си! По пътя си погрешен,
за мене сте последен, бял кахър.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
