Бял компас
Надеждата е слънчево утешение,
от горчивите дни спасение,
тя ни дарява с вълшебни крила,
без нея животът е мрак и тъга,
към нея с Икарова дързост летим,
тя е порив изконен, неугасим.
Надеждата е бял компас в сърцето,
тя лекува облаците в небето,
дори когато пролетта се бави,
и да си отиде зимата забрави,
ние пак мечтаем някой ден,
да засияе ярко изгрев прероден.
Да докоснем усмихнато небе,
с победно запяли в полет криле,
да заключим в ъгъла бедата,
да звънне радостта в сърцата,
да преоткрием вярната посока,
и надскочим клопките на живота.
По пътя нов с благослов да вървим,
в бели темели делата си да вградим,
да бъдем себе си във всички дни,
да простим и непростимите вини,
любовта да ни бъде светъл кумир,
да не живеем, с мрака зъл, в мир.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
