Оставам сам при своята разходка
и ме обгръща на мъглата булото.
Душата на нощта е черна котка
по лунния маршрут на сомнамбулите.
Рисувам дом от бяло и студено
за скитащия вятър сред гробовете.
До раждане на новата вселена
говоря си със сенките на совите.
Понякога и да мълча умея.
Рисувам сън за спящата красавица.
Обичам си мълчанията с нея,
когато се събудя от наздравици.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
