Бяла смърт
По тротоарите от сиво многодумие,
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.
В прегръдката на прозаични нощи,
сънят измисли морска раковина,
но без принцеси, принцове и прочее,
а край студените вълни на зимата.
И бризът се превърна в бурен вятър.
Зарови ми илюзиите в пясъка.
А спомените от изминалото лято,
се криеха в самотен птичи крясък.
В незнаен плаж, на дюните горещи,
сънува ме безгрижна топлината.
И може би изгаря тя от грешност...
Приспивно свири ледена соната.
© Найден Найденов All rights reserved.
