Gothikka (Васи) Gothikka (Васи)
1 73
Sep 9, 2007, 12:28 AM

~Бяла Смърт

  Poetry
951 0 9
Прошепна в косите ми... 
"Умираме ли?"
А аз се сгуших уморено...
без отговор... смирено.

Без лице, без думи дойде...
Тиха и бяла, да ме отнесе.
Издигнах се като воал...
Нежна. Дали си оцелял?

Прошепна на сърцето ми...
 "Умираме ли?"
Окова ме в съня - смърт бяла.
Но щастлива, че тук съм заспала.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0