Apr 30, 2007, 12:14 PM

Бяла светлина

  Poetry
730 0 14
Бяла светлина ми блесна в очите,
черното в миг стана бяло!
Мракът в душата ми се изпари,
защото в нея стана бяло.

Оставям се на течението на реката,
с вятъра се заиграват моите коси.
На случайни минувачи се усмихвам
и надявам се - щастието с тях да върви.

На злобните погледи не обръщам внимание!
Критици и завистливи винаги ще има!
Важно е кого аз ще поискам,
да приема за себе си, като мой приятел!
21.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...