Бяла светлина
черното в миг стана бяло!
Мракът в душата ми се изпари,
защото в нея стана бяло.
Оставям се на течението на реката,
с вятъра се заиграват моите коси.
На случайни минувачи се усмихвам
и надявам се - щастието с тях да върви.
На злобните погледи не обръщам внимание!
Критици и завистливи винаги ще има!
Важно е кого аз ще поискам,
да приема за себе си, като мой приятел!
21.01.2007г.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
)