Apr 30, 2007, 12:14 PM

Бяла светлина

  Poetry
731 0 14
Бяла светлина ми блесна в очите,
черното в миг стана бяло!
Мракът в душата ми се изпари,
защото в нея стана бяло.

Оставям се на течението на реката,
с вятъра се заиграват моите коси.
На случайни минувачи се усмихвам
и надявам се - щастието с тях да върви.

На злобните погледи не обръщам внимание!
Критици и завистливи винаги ще има!
Важно е кого аз ще поискам,
да приема за себе си, като мой приятел!
21.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...