Apr 30, 2007, 12:14 PM

Бяла светлина

  Poetry
727 0 14
Бяла светлина ми блесна в очите,
черното в миг стана бяло!
Мракът в душата ми се изпари,
защото в нея стана бяло.

Оставям се на течението на реката,
с вятъра се заиграват моите коси.
На случайни минувачи се усмихвам
и надявам се - щастието с тях да върви.

На злобните погледи не обръщам внимание!
Критици и завистливи винаги ще има!
Важно е кого аз ще поискам,
да приема за себе си, като мой приятел!
21.01.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...