Бяла вещица
Красива си, добре, но и студена.
Омръзна ми от тебе да изтръпвам.
Приличаш на кралица, вледенена.
Във нежни, снежни стъпки тежко стъпваш.
Приличаш на платно, на огледало,
на фигура от гипс, на хляба.
Не вярвам, че най-хубаво е бялото.
Напролет ще си само стара баба.
Започвай куфара да си събираш.
Прилежно всички рокли си сгъни.
И хващай облаците да раздираш.
От лед във вода се бързо превърни.
Измий ги планините, после къщите.
На хората очите и краката.
Измий ги всички твои бели пътища.
Измий със теб от тебе цяла и земята.
Красива си, добре, но и студена.
Отдавна чакам „Бяла” да си тръгнеш.
Приключвай с ролята на сцената.
И чак за другия сезон да се завърнеш.
© Алида All rights reserved.
