Бяла въздишка
Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка,
завива ме нежно с бяла пелена,
вълшебства ми разкрива, а аз немея,
усмихвам се там зад невинната ù белота
и сякаш до мен достига бяла музика
разстила се вълшебно бяла тишина
и дебна я в сянката ù да се скрия
и да усетя в нея изящността на мига...
душата ми възкръсва като бяла птица,
политнала от очарованията на бяла красота
и кръжи високо, а аз щастливо ще прелея
в ефирността на тази бяла въздишка...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
хубаво е
-
много, много красиво стихотворение..
сърдечен поздрав, Светлана... -
-
И ще те преследва
през всички Пълнолуния
и все ще възкръсва
в живата горяща Зора..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
душата ми възкръсва като бяла птица,
политнала от очарованията на бяла красота...
velikataniki (Николина
радвам се, че си тук!
mariniki (Магдалена Костадинова):
Блатодаря ти!
yordankabg (Йорданка Георгиева):
усмихна ме присъствието ти!
жарава (Веска ):
Пожелавам ти и на теб - тази бяла вълшебница!